|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома в тъмница
Седяла й Радка запряна -
седяла й малко, ни млого,
седяла й девет години
зарад бащини борчове,
зарад братови кривдини.
Никой при Радка не ходи -
най-често ходи пашата.
Паша на Радка думаше:
- Радке ле, бяла българко,
ставаш ли бяла кадъна
от тук да те избавя,
из тази тъмна тъмница;
на висок чардак да седиш,
бяла коприна да предеш,
да предеш и да препридаш;
жълти жълтици да нижеш
и ситен дребен маргарец?
Радка на паша думаше:
- Пашо, ле, пашо честита,
кога ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Девет години станува
откак съм тук запряна,
и още девет ще лежа -
вярата не си променям,
вярата христинията.
Бяла кадъна не ставам.
Априлци, кв. Острец, Троянско; седенкарска (Куев 2005, с. 49
- "Радка не иска да се потурчи").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|