* * *

Мома в тъмница

Гена са беда бедили,
Гено льо, бяла кадъно,
бедили и укривили,
Гена в тъмница турили,
в тъмница дор на дъното.
Генина стара майчица
покрай тъмница ходеше
и си за Гена питаше:
- Тук ли си, Гено мамина,
тук ли си и жива ли си?
Гена от тъмница продума:
- Тука съм, мамо, жива съм,
жива съм, ала защо съм?
Тънка ми снага полиня,
руса ми коса окапа,
бяло ми лице почерня.
Тамън си това издума,
трима стражари дойдоха.
Един я държи за глава,
други я държи за крака,
трети й глава режеше.
Клета й глава скачаше,
тръпен й език говори:
- Какво ви сторих, направих,
та ми глава отрязахте?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020