* * *

Мома в тъмница

Донка са беда бедили,
Донка момиче хубаво,
за нищо и за никакво,
че не е дала на турчин,
на турчин китка смесена,
та я в тъмница хвърлили.
Седяла малко, не много,
седяла девет години.
Тъмничар на Донка думаше:
- Нямаш ли, Донке, ни майка,
ни майка, Донке, ни баща,
ни братец, Донке, ни сестра?
Донка тъмничар думаше:
- Нямам ни майка, ни баща,
ни братец, нито сестрица,
имам си либе Никола,
либе Никола далеко.
Тамън туй Дона издума,
Никола повика на врата:
- Колко е Донке цената,
с кринче ли пари мерите
с кантар ли жълтици теглите?
Тъмничар Никола думаше:
- С кринчето пари мереше,
с кантар жълтици теглеше.
Донка Никола думаше:
- Я си не давай парите, -
мен се снагата изгърби,
мен ми лицето почерня,
мен ми косата улетя!
Никола това не чува,
с кринчето пари премери,
с кантара жълтици претегли,
та ги на тъмничар даде
и си Донка изведе.
Снага й беше тънка фидана,
косата й тънък ибришим,
лицето й - бяла хартия,
очите й - черни череши
веждите й - тънки гайтани.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020