* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Ибрахим Яна думаше:
- Искаш ме, Яно, искаш ме,
искаш ме и ще ме вземеш,
подире пишман ще станеш,
нашата е вяра лошава
и лошаво мирише -
на бъзе, на попарено,
на сено, на запарено.
Вашата вяра е хубава
и на хубаво мирише -
на бял ми, червен трендафил,
на бяла цвята сливова,
на миризлива дюлова.
Яна Ибрахим думаше:
- Мене ми е душа казала,
бяла кадъна да стана,
как ще в черкова да вляза,
тамян ми на зле мирише,
по на зле и от восъка.
В петък се Яна изрече,
в събота е кадънувала,
в неделя е рано станала,
бели си ризи опрала,
опрала и ги е простряла,
метнала е ферджа на глава,
обула е чехли на прябош,
вдигнала е вила на рамо,
че отиде Янка в буйно ливаде,
зелено сено да сбира и обърта.
Сбирала е Янка до пладне,
седнала и плаче,
отдолу иде вуйчо й,
вуйчо, Янка думаше:
- Какво ти е, Янке, да плачеш?

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020