* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка майка си думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча
от тази пуста работа.
Мама на Радка думаше:
- Недей се, Радке, потурчва,
че добро не е турското, -
не знаят ни делник, ни празник,
ни кога й света неделя!
Радка майка си не слуша,
че взема, че се потурчи.
Петък се Радка потурчила,
събота кадънувала;
неделя рано станала,
девет си хляба месила,
в девет ги торби сложила,
че взема торба на рамо,
отиде сено да сбира.
Сбирала Радка до пладне,
седнала е да си почине;
чула е българки да пеят,
викнала е, та заплакала,
като си плаче, нарежда:
- Клета му душа проклета,
който си майка не слуша,
тъй като мене да тегли!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020