* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка мама си думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча,
аз ще се, мамо, потурча,
от тая пуста работа.
Мама на Радка думаше:
- Работи, Радке, залягай,
работи, Радки, залягай,
че добро ли е турското,
че добро ли е турското,
не знае делник, ни празник,
не знае делник, ни празник,
не знае света неделя.
В петък се Радка потурчи,
в събота-кадъновала.
В неделя рано станала,
девет е хляба месила.
Девет й хляба месила,
девет девера изпратила,
че грабна вила на рамо,
отиде сено да събира.
До пладне й брала и пяла,
чула й българки, че пеят,
чула й българки, че пеят,
викнала, че заплакала.
Българско, че пак българско,
дорде е мома българка,
де да е нива голяма,
българка ще я пожъне.
Де да е нива голяма,
българка ще я пожъне,
де да е сянка дебела,
българка ще я належи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020