* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Ибрахим Яна думаше:
- Ано ле, бяла българко,
искаш ме, Яно, искаш ме,
искаш ме и ще ме вземеш,
ала подиря пишман ще станеш.
Нашата вяра е лошава
и на лошаво мирише,
на бъзе, на попарена
и на зелена коприва.
В петък се Яна потурчи,
събота и кадънувала.
Станала е рано в неделя,
руса си косо умила,
умила я уляла.
Облече дрехи кадънени
метна си фередже не главата,
задигна виле на реро,
и отиде в родно ливада
зелено сено да сбира.
Събирала е Яна, събирала,
докато е пладне станало.
Седнала да си побине,
седнала и заплакала:
- Клета ми е душа проклета,
като се от вяра отрича,
от китна вяра българска.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020