* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Мара майка си думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
мале ле, додяло ми се й
лете по чужди чакъми,
зиме по чужди станове.
Аз ще се, мале, оженя,
оженя, мале, потурча,
бяла кадъна ще стана,
на висок чардак да седя,
бяла коприна да преда,
жълти жълтици да нижа.
Марината майка думаше:
- Не бързай, Маро, не бързай,
нека да оженим батю ти,
подир батю ти и кака ти,
че сетне, Маро, и тебе.
Мара майка си не слуша,
у петък е пристанала,
у събота кадънувала,
в неделя рано станала,
зелено сено да сбират,
сбирала Мара, Маро ле,
от сабалем до икиндия,
момци с кавали засвирват,
момите хоро заиграват,
Мара вилата захвърли
и се изясно изпровикна:
- Проклета да му й душата,
който майка си не слуша.
Разпаса синя ивица,
че са на круша обеси.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020