* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Горката Пенка, горката,
горката бяла българка.
В петък се Пенка потурчи,
в неделя й беше сватбата,
в понеделник сутрин рано,
Пенка й пишман станало.
Седнала е Пенка да преде
На високи чардаци
пред беевите конаци.
От там българки минаха,
българки бели жътварки.
Пенка като ги видяла
хвърлила си хурката.
- Хурке ле, да опустееш,
дано пуста да останеш!
Преблазе на тия българки,
българки бели жътварки.
До тях е нива голяма -
българки ще я ожънат,
до тях е вода студена -
българки от там ще пият,
до тях е сянка дебела -
българки ще си поседнат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020