* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка мама си думаше:
- Мано ле, стара майчице,
ще взема да се потурча
от тази кърска работа!
Мама на Радка думаше:
- Недей се, Радке, потурча,
че не е добро турското!
Турците празник не знаят,
кога е делник понделник,
кога е света неделя,
баща ти, Радке, ще иде
там на загорски пазари,
ще купи бяла пшеница,
ще купи брези биволи,
ще посей бяла пшеница
ние с тебе ще жънем.
Радка мама си не слуша,
ах че се Радка потурчи.
В събота й кадънувала,
в неделя рано станала,
девет е хляба опекла,
бяло е пране опрала,
черно мазане замаза,
грабнала вила на рамо,
че отиде Радка в чаири,
зелено сено да пласти.
Като през село вървеше,
българско хоро играе.
Радка и жалба дожаля
викнала, че заплакала:
- Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020