* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Благатка, Боже, благатка!
Дотегнало е на Радка
сираче сиракува
по чужди врати да ходи,
че рече да се изрече,
изрече да се изневери
бяла кадъна да стане,
кадъна, бяла ханъмка.
В петък се Радка потурчи,
в събота е кадънувала,
в неделя е рано станала,
че си отишла, оплела
турско, кадънско плетено.
Метнала е ферджа на глава,
обула чехли на прявош
и взела вила на рамо,
отишла сено да сбира.
До пладне сено сбирала,
сбирала и напластявала,
от пладне купа заклала,
седнала да си почине.
Отдолу идат три моми,
три моми, три хубавици,
те са Радкини другарки.
Като ги Радка познала,
викнала и заплакала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020