* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Мариината майчица,
тя на Мария думаше:
- Марийо мила, мамина,
що чувам, мама, от хора,
от хора и от комшии,
от твоите дружки по-много,
дружки, Марийо, другарки? -
Щяла си да се потурчиш,
бяла кадъна да станеш,
на висок чардак да седиш,
бяла коприна да придеш
със турско-гръцко вретено,
жълти алтъни да нижеш,
черна фереджа да носиш?
Мария дума майка си:
- Истина й, мамо, истина,
истина, лъжа не бива,
и аз ще се, мамо, потурча,
бяла кадъна да стана,
на висок чардак да седя,
бяла коприна да преда,
със турско-гръцко вретено,
жълти алтъни да нижа,
черна фереджа да нося.
Че се Мария потурчи,
бяла кадъна тя стана.
В петък била булчица,
в събота кадънувала,
в неделя рано ранила,
грабнала вила на рамо
и на чаира отишла,
на чаир сено да сбира;
цял ден е сено сбирала.
Кат се Марийка отслуша
чула българки да пеят,
ергени се провикваха,
тогиз Марийка извика:
- Боже ле, вишни Боже ле,
защо си майка не слушах,
че си се ази потурчих,
бяла кадъна аз станах?
Де има нива голяма,
българки ще я пожънат,
де има вода студена,
българки ше я напият!
Българско, та па българско!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020