* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Керанка мама си думаше:
- Миличка моя, мала ле,
мене ми се е додяло,
додяло, още отщяло,
чуждата хурка да преда,
и чужда жътва, да жъна.
Аз ще се, мале, потурча,
за турчин, за голям имот.
Керанкината мама думаше:
- Керанке, мила, мамина,
не се Керанке, потурчвай,
турската е вяра лошава!
Не се Керанке потурчвай,
турците хоро не знаят,
турците празник не знаят.
Керанка майка си не слуша,
в петък се Керанка потурчи,
в събота е кадъновала,
в неделя рано ранила
с девера си Асана,
зелено сено да сбират.
До пладне пяла и сбирала,
от пладне пусти българки,
какво са хоро завили,
завили и са запели.
Де ги зачу Керанка,
викнала, че заплакала:
- Клета му вяра проклета,
който майка си не слуша.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020