* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка си мама думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча,
бяла ханъма да стана,
на висок чардак да стоя,
бяла коприна да преда,
жълти жълтици ще нижа,
че на мен ми мамо омръзна
на лято се на Романя да ходя
туй лято три пъти!
Мама си Радке думаше:
- Не ходи Радке, не ходи
турското й, мамо, най-лошо,
те нямат празник никакъв,
един им байрам в година,
и него точно не знаят!
Радка майка си не слуша.
В петък се Радка отрече,
в събота е кадъмувала,
в неделя е рано станала,
месила е девет хлябове,
девет е крави издоила,
и си е манджа наготвила,
метнала е фереджа на глава
и торбата на глава.
И взела е вила на рамо,
и на ливади отиде,
зелено сено да обръща.
До пладне е Радка работила.
Кат се на пладне изправи
и се е услушала
българки пеят в полето.
Че тогаз Радка викнала и заплакала:
- Клета му душа проклета,
който майка си не слуша.
Де има вода студена,
българка ще я напие,
де има трева зелена,
българка ще е нагази!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020