* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка майка си думаше:
- Аз ще се мамо, потурча
бяла ханъма ще стана,
на висок чардак да седя,
жълти жълтици да нижа
и ситен, дребен маргарет.
Мама на Радка думаше:
- Недей се, Радке, потурчва,
турската вяра е лоша,
тя на лошо мирише -
на бъзе, на попарено.
Българска вяра е хубава
тя на хубаво мирише -
на ситен дребен босилек.
Радка на мама си не слуша.
Петък Радка се изрече -
в събота бяла кадъна.
В неделя рано е станала
и се умила, оплела,
метнала е ферджа на глава,
вдигнала е вила на рамо
отишла сено да събира.
До пладне пяла и брала
след пладне купа наклала
виканала е, та е заплакала:
- Добре ми мама думаше:
"Недей се, Радке, изрича,
турската вяра е лоша,
тя на лошо мирише -
на бъзе, на попарено!
Българска вяра е хубава
тя на хубаво мирише -
на ситен, дребен босилек!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020