* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Янудо, гюзел Янудо!
Потурчила се е Януда
на първийо ден на Великден.
Де си дойде ден Великден,
ден Великден, ден Гюргьовден.
Всички идат на църквата,
малко и големо, старо и младо
да си чует "Христос анещи!"
Как ги виде Януда,
яд й падна, жал й доби,
на буле си натемиса:
- Натема ви, пусте буле,
що ми мене излъжахте,
излъжахте, потурчихте,
от вяра ме отверихте,
от дружки ме отделихте.
Я буле й сборуваха:
- Мълчи, мълчи, Янудо!
Нека дойде нашийо байрам
и ние да се премениме,
премениме, наредиме.
Януда им вели-говори:
- Варай, варай, пусте буле!
Лю един пущен байрам
и него не го знаете
кой ден ви е, кой не е!
На вишен Господ гледате,
с куршум га ударате,
на джамия не отивате,
сос мъже не се бъркате.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020