* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Де се е чуло-видяло,
българка да се потурчи,
както ми бяла Марийка!?
Във петък мена менила,
в събота кадънувала,
в неделя рано станала,
че си главата умила,
бяло пране опрала,
гладко мазане замазала.
Наметна бяло фередже,
на прябос чехли обула,
вземала вила на рамо,
в росно ливаде отиде,
сено в ливаде да събира.
Нататък както отивала,
никого не е срещнала,
назад кат се е връщала,
покрай чешмата минала.
Насреща идат другарките й.
Те на Марийка думали:
- Марийке, вярна другарко,
хубаво ли е кадъна или не,
и ние да се потурчим?
Марийка нищо не каза,
а най си жално заплака
и на другарки думаше:
- Другарки, верни другарки,
българска й вяра хубава,
тя на хубаво мирише,
на дребен ален карамфил
и на дребен босилек.
Турската й вяра лошава,
тя на бъзе мирише,
на бъзе, на попарено.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020