* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка на майка си думаше:
- Аз ще се, майко, потурча
от тази пуста работа.
Майка на Радка продума:
- Работи, Радке, залягай,
недей се, Радке, потурчвай,
то добро ли е турското -
не знаеш ни делник, ни празник,
нито пък света неделя.
Радка майка си не слуша,
в петък се Радка потурчи,
в събота кадънувала,
в неделя рано станала,
девет е хляба опекла,
девет девера изпратила
далеко сено да косят,
па се назад върнала,
па взела вила на рамо
и мята фередже на глава,
и отива сено да пласти,
до пладне пяла и пластила.
От пладне българки чула,
кръшно си хоро извиват,
викнала Радка да плаче:
- Българско, та пак българско!
Къде е нива легнала,
българки ще я пожънат,
къде да е вода студена,
българки ще я напият.
Българско, та пак българско!
Проклет да е, триклет да е,
който майка си не слуша.
Българско, та пак българско!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020