* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Жътва се зажънала,
мома се болна разболя.
Хем плаче мома, хем кълне:
- Майно ле, омръзнало ми е,
по чужди ниви да ходя,
по чужди ниви, ливади,
зиме по чужди станове.
- Ази ще се, мамо, потурча,
бяла ханъмка да стана,
на висок чардак да стоя,
жълти жълтици да броя,
и ситен дребен маргарит.
В петък Тинка потурчи,
в събота- кадъновала.
Станала рано в неделя,
турнала вила на рамо,
в катранник вода наляла,
отишла сено да сбира.
Брала е Тинка до пладне,
седнала пък да си почине,
викнала да заплакала:
- Блазе им, Боже, блазе им,
блазе им на българите,
де да е сянка дебела,
българи да я възседнат,
де да е вода студена,
българи да я напият.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020