* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Мама на Радка думаше:
- Недей се, Радке, потурча,
това турче чифчийче.
Радка мама си не слуша
и ми се Радка потурчи,
за това турче чифчийче.
В петък се Радка потурчи,
в събота и кадънувала,
в неделя рано станала.
Девет е пити месила,
девет девера изпрати,
та грабна торба през рамо.
Грабнала торба през рамо
и отишла сено да сбира,
до пладне брала и пяла.
Чула, че българки пеят
викнала, та заплакала:
- Добре ми мама думаше:
"Недей се, Радке, потурча!
Та добро ли е турското,
не знаят делник, ни празник,
не знаят света неделя.
Де да е вода студена,
българки да я напият,
де да е сянка дебела,
българки да я належат!
Българско, та пак българско!
Турската вяра й лошава,
тя на лошаво мирише,
на бъзе на запарено,
на сено на изпарено.
Българска вяра й хубава,
тя на хубаво мирише,
на карамфил и на ран босилек.
Българско и пак българско!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020