* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка си майци думаше:
- Мамо ма, мила мамо,
аз ще се, мамо, потурча,
бяла ханъмка да стана,
на висок чардак да седя,
жълти алтъни да нижа.
Мама си Радка отговаря:
- Недей се Раде потурчва,
турско, е много мъчено!
Радка си майка не слуша,
в петък се Радка потурчи,
в събота ханъмка станала,
в неделя рано сутринта,
бели хлябове месила,
месила и опекла,
девет е торби събрала,
девет девера изпрати.
Взела вила на рамо
отишла сено да събира,
сбирала що е сбирала,
седнала да си почине,
чула е българки как пеят,
викнала, та заплакала:
- Бре блазя Боже, блазя,
на тез бели българки,
куде видя студена,
българки, ще я напият,
къде нива голяма,
българки, ще я ожънат,
къде сянка дебела,
българки под нея ще седнат.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020