* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Пенка мами си думаше, мари:
- Мале мо, ще се потурча,
мале мо, ще се потурча, мари,
мале мо, ще си изневеря,
бяла кадъна да стана.
Мене ми вече омръзна
летя по чужди стърнища,
зиме по чужди станове.
Майка на Пенка думаше:
- Недей се, Пенке, потурчва,
турската й вяра проклета,
тя не знай делник, ни празник,
нито пък света неделя.
Пенка майка си не слуша,
в петък се Пенка потурчи,
в събота й кадънувала,
в неделя й рано ранила,
че си главата умила
и са й на ситно наплела,
ситно кадънско плетене,
метнала й верджа алена,
грабнала вила на рамо,
че тръгна Пенка към къра
на турци сено да сбира.
Като из пътя вървеше,
сама се люто кълнеше:
- Да се провали, проседне,
който майка си не слуша!
Днеска е света неделя,
нашите бели българки,
моите верни хайчици,
хоро голямо щ' играят,
хоро голямо българско,
пък аз във къра отивам
на турци сено да сбирам!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020