* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Пенка мама си думаше:
- Мамо ма, стара майчице,
Мене ми, мамо, омръзна
лете по чужди стърнища,
зиме по чужди станове,
аз ще се, мамо, потурча
бяла кадъна да стана,
на висок чардак да стоя,
жълта коприна да преда,
жълти алтъни да нижа.
Мама на Пенка думаше:
- Недей се, Пенке, потурчвай.
Турчина празник не знае,
турчин на гости не ходи.
Пенка майка си не слуша,
че тя се Пенка потурчи,
Петък се Пенка потурчи,
в Събота Пенка на баня,
в Неделя бяла кадъна,
в Понеделник рано ранила,
грабнала вила на рамо,
отишла сено да събира
без хляб Пенка без вода.
До пладне е сено събирала,
отпладне е купа струпала
и се на купа качила
и си виком извика:
- Да се провали и проседне,
който майка си не слуша!
Харно ми мама викаше, -
да се не ази потурчвам!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020