* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка на мама си думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча,
за младо турче чифчийче.
Мама на Радка думаше:
- Недей се, Радке, потурча,
че добро ли е турското
не знаят делник, ни празник,
нито пък света неделя.
Не слуша Радка майка си.
В петък се Радка по турчи,
в събота кадънувала,
в неделя рано станала,
девери на работа изпратила,
девет си хляба месила,
че взела вила на рамо
отипшла сено да сбира.
До пладне брала и пяла,
чула българки, че пеят
викала, та заплакала:
- Де да е нива равнина, -
българки да я нажънат;
де да е сянка дебела, -
българки да я належат;
де да вода студена, -
българи да я напият!
Българското, та пак българско!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020