* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Дотегнало е на Радка
сираче да сиракува,
ката година в Романя,
пък таз година два пъти.
Че й на Радка дотегна,
че рече да са изрече,
да стане бяла кадъна.
Петък са Радка изрече,
събота й кадънувала.
Станала й рано в неделя,
че си главата умила
и са кадънски оплете,
метнала й фердже на глава,
вдигнала й вила на рамо,
че отиде Радка надолу,
долу в росното ливади
зелено сено да сбира.
До пладне е сено сбирала,
сбирала Радка и пяла,
от пладне е купа заклала,
кладе я Радка и плаче:
- Блазе им, Боже, блазе им,
блазе им на българките,
българска е вяра хубава,
тя на хубаво мирише,
на ален каймен каламфир,
на ситен дребен босилек,
на топчестата камшица.
Турската й вяра лошава,
тя на лошаво мирише -
на бъзе, на попарено,
на яйце, на забравено.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020