* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Ганка мама си думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча,
омръзнало ми е, майно ле,
лятен ден - чужди чакъми,
зимен ден - чужди станове.
В петък се Ганка потурчи,
в събота кадънувала.
Станали рано в неделя,
вземали вили на рамо
и на чаири отишли,
зелено сено да сбират.
Сбирали сено, пластили,
права се пладне изправи,
седнали да си пладнуват.
Ахмед са турски кланяше,
Ганка се Богу молеше:
- Боже ле висши, високи,
ти да ме, Боже, отървеш,
от тая вяра юрушка.
Ах, гиди вяра българска,
на хубаво ми миришеш,
на едър, дребен босилек.
Ах, гиди, вяро, юрушка,
ти на лошо миришеш,
на бъзе, на изпарено.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020