* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

- Стани, Петро, стани, щерко, мори, кандило запали,
огън да навалиш, Петро, мори, каве да ми вариш.
Каве да ми вариш, кошули да шииш,
муфезе да ръбиш, кинина да правиш!
- Пусти останале, мари мори, шишени кошули,
ръбини муфезе, мале, мори, правени кинина.
Мерак ми е тръгнало, в турската вера,
ханъмка да станум, на ханай да седум,
(на ханай да седум,) жълтици да броюм.
- Уста да ти капне, Петро, мори, в земнята да изгниеш,
що мерак те тръгнало на турската вера?
Каурцката вера на арно мирисе -
на цървен трендафил и на ран босильок!
Каурцката вера рано уф неделя
и старо, и младо на църква си ходят,
(на църква си ходят) и Бога се молят.
А що кье ми фалиш тая турска вера,
що на лошо мирисе - на църкесно куче.
Един байрам имат за цела година,
и него не го знаят що ден кье де падне!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020