* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка мама си думаше:
- Мамо ма, стара майчице,
мене ми, мамо, омръзна
двайсет години сираче,
аз си, мамо, намислих
да взема да се потурча,
дано ми малко олекне.
Мама на Радка думаше:
- А не се, Радке, потурчвай,
че турското не е на добро,
турската вяра е лошава,
турците, мама, не знаят
кога е делник, ни празник.
Радка мама си не слуша,
в петък се Радка потурчи,
в събота й кадънувала,
в неделя рано станала,
топли хлябове опекла,
бели е ризи опрала,
вдигнала вила на рамо,
метнала фередже на глава,
че е отишла на нива
косено сено да сбира,
косено, а непластено.
Цял ден брала и пяла,
надвечер малко седнала,
седнала да си почине,
студена вода да пие
и към село погледна.
Сред село хоро играе,
Радини верни другарки
и те на хоро отиват.
Като край Радка минаха
и си на Радка думаха:
- Помага ти Бог, Радке ле,
хубаво ли е да си кадъна?
Радка си жално заплака,
плачела и нареждала:
- Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020