* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка мама си думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча
за това турче чифчийче.
Радкината мама думаше:
- Недей се, Радке, потурча,
турската вяра й проклета,
не знае делник, нито празник,
нито пък света неделя.
Радка майка си не слуша,
петък се Радка потурчи,
в събота кадънувала,
в неделя рано станала,
девет девера нареди
и ги на ниво изпрати,
торба на рамо вземала,
в росно ливаде отишла
зелено сено да сбира.
Сбирала Радка, трупала,
седнала да си очине
и студена вода да пийне.
Като се Радка ослуша,
в село кавали свиреха,
момите хоро играеха,
а ергените викаха,
викнала Радка да плаче:
- Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020