* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Пена на мама думаше:
- Мале мо, ще се потурча
бяла кадъна ще стана, -
на висок чардак да стоя,
бяла коприна да преда,
жълти алтъни да нижа!
Мама на Пена думаше:
- Недей се, Пено, потурчва,
турската вяра проклета,
не знай делник, ни празник,
ни кога й света неделя!
Пена майка си не слуша.
В петък се Пена потурчи,
в събота кадънувала,
в неделя рано ранила,
месила бели хлябове,
месила и ги опекла,
вдигнала вила на рамо,
отишла сено да типи.
До пладне типи и пее,
от пладне типи и плаче:
- Бре, блазе, Боже, блазе
на тези бели българки,
кога дойде света неделя,
де има трева зелена, -
българки да я отъпчат;
де има вода студена, -
българки да я напият.
Проклета да е, мамо, кадъна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020