* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Стоян Калуди думаше:
- Либе Калудо, Калудо,
все отде дойда, либе ле,
все те заварвам плакала.
Че защо жалиш и плачеш,
дали си гладна и жадна,
или ти измет дотегна
от девет калфи ценени,
от девет клети робини
и от дванайсет шегърта?
А Калуда му думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
като ме питаш да кажа -
нито съм гладна и жадна,
нито ми измет дотегна
от девет калфи ценени,
от девет клети робини
и от дванайсет шегърта,
най ми се сърце претури
бяла кадъна да стана,
на висок чардак да седя,
из джамен пенджур да гледам,
с бели були да оратя!
Стоян Калуди думаше:
- Либе Калудо, Калудо,
три дни щеш, либе, да седиш,
пак щеш на работа да идеш!
Калуда Стоян не слуша,
па е станала, станала,
станала бяла кадъна.
Три дни Калуда седяла,
на висок чардак лежала,
из джамен пенджур гледала,
с бели були оратила.
Кога четвърти покара,
турчин Калуди думаше:
- Либе Калудо, Калудо,
я вземи гребло и вила,
че щем на сено да идем.
То било света неделя.
Среща й иде млад Стоян,
Калуда каже Стояну:
- Либе Стояне, Стояне,
че в черкова ми отвождаш,
и за мен Бога да молиш,
дано ме, либе, избавиш
от тази вяра галатна!
Стоян й нищо не рече.
Турчин Калуди думаше:
- Я върви дето отвождаш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020