* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Ибрахим Яна думаше:
- Яно ле, бяла българко,
искаш ме и ще ме вземеш,
подире пишман ще станеш,
ще станеш, ще се пишманиш!
Яна Ибрахим не слуша,
в петък се Яна потурчи,
в събота е кадънувала,
в неделя е рано станала,
че си главата умила
и се кадънски оплела,
метнала е фередже на глава,
взела е вили на рамо,
налула е жълти шалвари,
отиде в росно ливаде,
зелено сено да сбира.
До пладне сено е сбирала,
от пладне купата е клала,
седнала е Яна да плаче:
- Олеле, Боже, олеле,
аз какво сторих, направих,
да си вярата потурчих,
нали ми Ибрахим думаше,
думаше и ми казваше:
"Искаш ме, Яно, искаш ме,
искаш ме и ще ме вземеш,
подире пишман ще станеш,
ще станеш, ще се пишманиш,
нашата е вяра лошава,
тя на лошаво мирише,
на бъзе, на попарено
и на зелена коприва.
Вашата е, Яно, хубава,
тя на хубаво мирише,
на тамян, Яно, на восък,
на бяла цвята сливова,
на бял, на червен трендафил,
на миризлива дюлова."
Яна Ибрахим не слуша,
Яна си вярата потурчи.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020