* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Неда мама дума:
- Аз ще се, мамо, потурча,
бяла ханъма да стана.
Мама Неда дума:
- Недей се Недо потурча,
турската й вяра лошава,
тя на лошаво мирише.
Турците, Недо, не знаят
ни делник, Недо, ни празник,
кога й делник понделник,
кога й света неделя.
Неда мама си не слуша,
че си се Неда потурчи.
Четвъртък се Неда потурчи
у петък никяв сторили.
Събота Неда стояла,
стояла, ханъмувала.
В неделя рано ранила,
черно мазани замазала,
бяло е пране опрала.
Нарами вила на рамо,
отиде в росни ливади
зелено сено да събира.
Босичка на косенище
събирала й Неда, плакала й,
и върло-люто кълнала:
- Клета му й душа, проклета
който мама си не слуша!"
Като си в село пристигна
българки, булки, хубави,
белички, премененички.
Като ги Неда съгледа,
право си у тях отиде,
че влезе в мала градинка -
там се е Неда обесила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020