* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Янка майки си думаше:
- Аз ще се, мамо, потурча
от тая пуста работа
ще стана мамо кадъна
бела коприна да преда
жълти жълтици да нижа.
Майка на Янка думаше:
- Недей се, Янке, потурчва,
та добре ли е турското -
не знаят делник, ни празник,
нито пък света неделя!
Янка си майка си не слуша
в петък се Янка потурчи
в събота кадънувала
в неделя рано станала
измила Янка, измела,
сготвила и месила,
вземала вила на рано
и пъстра стомна в ръце,
отиде в росни ливади
да пласти, да сърпа.
До пладне Янка пластила,
на пладне малко почивка,
станала сено да събира.
Насреща село българско,
там си музика свирела
Янка й жално пожаля,
сбираше сено, плачеше
и жални думи думаше:
- Боже ле, самовишнико,
чуй мила молба, божичко -
дек да е бистро кладенче,
там да си пийне българка;
дек да е сенка голема,
там да си легне българка,
да легне да си почине;
там дека свирят и пеят -
българки нека да пеят!
Боже ле, самовишнико,
аз сгреших много пред тебе,
пред тебе, Боже, пред мама,
че си вярата промених!
Проклето да е, който майка си,
който майка си не слуша,
че аз си мама не слушах,
ще нося, Боже, фередже!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020