* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Мама на Радка думаше:
- Недей се, Радке, потурча,
турска е вяра лошава,
не знае, Радке, не знае
ни делник, Радке, ни празник.
Радка на мама думаше:
- Стига си мамо гълчала,
гълчала мамо, мъмрила.
Турчин покрай мен е минал
и е на мене продумал:
"Я хайде Радке, я хайде,
я хайде да се потурчиш."
В четвъртък Радка пристана
в петък си кадънувала,
в събота Радка ранила.
Девет ми хляба опекла,
девет торби нагласила,
девет девера изпрати.
С десети Радка ще иде
долу ми, долу в ливади
сеното да си обръща.
Обръщала Радка, запяла
от сутрин Радка до пладне,
след пладне Радка заплака:
- Оле ле, Боже, Господи,
кой ли е, Боже, като мен,
който си мама не слуща,
клет и проклет да бъде.
И мене мама казвала,
че турска вяра е лоша,
не знае делник и празник.
Днеска е, Боже, събота,
утре света неделя,
мама е в къщи мила, опрала,
а аз съм, Боже, още на нива.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020