* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Добра на мама викаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
мене е драго, мамо льо,
турчин побратим да хвана.
Мама на Добра викаше:
- Не хватай турчин побратим,
турчин сайгия не знае,
ни майка, ни помайчима,
ни сестра, ни посестрима.
Добра си мама не слуша.
Стана ми Добра, отиде
турчин побратим да хване.
Не хвана Добра побратим,
ами се Добра потурчи.
Мина са мало, не много,
цяла ми една година,
Добра се вкъщи не върна.
Добрина стара майчица
обула свински цървули,
тръгнала Добра да търси.
Минала гора зелена,
стъпила поле широко
до тия турски чифлици,
та че се виком извика:
- Добро льо, щерко Добро льо,
Добро льо, моя дъщерьо,
где да си, Добро, да дойдеш!
Добра се сама обади:
- Не викай, мамо, не викай:
"Добро льо, моя дъщерьо!"
Най викай, мамо, най викай:
"Добро льо, бяла кадъно,
Добро льо, тенка гъркиньо!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020