* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Майчица Рада думаше:
- Работи, Радо, наваляй,
дано те Господ избави
от тази чужда работа -
ка лете чужди стърнища,
ка есен чужди мелици,
ка зиме чужди ръкаве,
ка пролет чужди станове.
Рада майце си думаше:
- Работих, мамо, навалях,
нещя ме Господ избави.
Аз ще се, мамо, потурча,
бяла кадъна да стана,
на висок чардак де седя,
бяла коприна да преда.
Майчица Рада думаше:
- Недей се, Радо, потурчва,
че не е добро турското,
була на хоро не ходи,
нито в черкова увлиза.
В петък се Рада потурчи,
в събота кадънувала,
в неделя рано станала,
взела е вили на рамо,
отишла в росно ливаде,
ливаде сено да пласти.
Чула българки че пеят,
викнала, та заплакала:
- Де-гиди, вяра българска,
де си е вода студена,
българка да я напие,
де си е круша дивачка,
българка да я наяде.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020