* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка мама си думаше:
- Майко ли, стара майчице,
я ще се, майко, потурча
за младо турче търговче.
Майка й Радка думаше:
- Радке ле, една на мама,
недей се, Радке, потурчва.
Турската й вяра лошава,
не знаят делник, ни празник
нито пък света неделя.
Радка майка си не слуша,
петък се Радка потурчи
в събота е къдъновала.
В неделя е рано ранила,
бяло е пране опрала,
месила е пещи хлябове
вдигнала е вили на рамо,
отишла е в росно ливади,
косено сено да събира.
Сбирала Радка и пяла
от пладне до икиндия.
Седнала й да си почине,
чула и българки да пеят,
викнала, та заплакала:
- Проклет да е, триж проклет,
който майка си не слуша!
Българско, че пак българско!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020