* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Осман на Кера думаше:
- Керо льо, бяла българко,
искаш ме, Керо, искаш ме,
искаш ме и ще те взема.
Подире пишман ще ставаш,
вашата е вяра хубава,
и на хубаво мирише,
на ран, на рехав босилек,
на бял, на червен трендафил.
Нашата е вяра лошава
и на лошаво мирише,
на бъзе, на попарено,
на копривено корене.
В петък се Кера потурчи,
в събота кадънувала,
в неделя рано станала,
бяло си пране опрала,
черно мазане замаза,
метнала фередже на глава,
отишла сено да сбира.
Сбирала ден ми до пладне,
викнала, та заплакала:
- Клета му душа, проклета,
който си вяра измени.
Не знаят света неделя,
не знаят света събота.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020