* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Мама на Радка викаше:
- Недей се, Радке, потурча,
потурча и покадънча.
Турската й вяра омразна
и на омразно мирише,
на зеле, на попарено,
на зърно, на дафиняво! -
Българска й вяра хубава,
и на хубава мирише,
на лале и на кадифе,
на чернокичест босилек! -
Радка майка си не слуша
и си вярата извери,
та си се Радка потурчи,
потурчи и покадънчи.
В петък се Радка потурчи,
в събота й кадънувала,
в неделя рано станала,
сварила турска тарама.
Наля я в шатра шарена,
наниза шатра на вила,
наметна фержа на глава,
турила вила на рамо,
тръгнала сено да сбира,
босинка по косенинка.
Набола крака нежани,
с трънье омразни, бодливи.
Сбирала сено, плакала.
Като се Радка ослуша,
де пее бяла българка,
викнала, та заплакала:
- Да се провали, продъни
който майка си не слуша,
каквото Радка майка си,
та си вярата измени.
Блазе на бяла българка,
зиме обута в калцуни,
а лете в бели цървули.
Дето е сянка дебела,
българка ще я олежи,
дето е круша петровка,
българка ще я заяде,
дето е песен хубава,
българка ще я запее,
хубава вяра българска!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020