* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Мама Радка думаше:
- Я, стани, Радке, я, стани,
недей се, Радке, потурчва,
турското не е на добро.
Радка мама си не слуша,
че стана Радка в неделя,
че си главата умила,
двори Радка измела,
на пътя Радка излезла,
та си боклука изхвърля.
Кат си поглежда Радка нагоре,
како ми чудо да види -
турска се й сватба зачула,
турски тъпани биеха.
Докато Радка в тях влезе,
сватбата на порти пристигна.
Радка на майка си дучаше:
- Я, излез, мамо, я, излез,
сватбари ний да посрещнем.
Мама на Радка думаше:
- Девет дъщери да имам,
една на турци не давам.
Радка мама си не слуша,
че излезе Радка, че излезе,
че им портата отвори,
че сватбари в двора влязоха
и на Радка думаха:
- Я хвърли бяло българско
и облечи турско зелено,
и ние тебе ще вземем
у нази, Радке, да дойдеш.
И тъй си Радка вземаха,
вземаха турци и потурчиха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020