* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Дотегнало е на Радка,
сираче да си ратува,
по люцки врати да ходи
по люцки Радка, по турски.
В петък се Радка потурчи,
в събота - бяла кадъна.
В неделя рано станала,
умила се и оплела,
метнала фередже на глава,
вдигнала вила на рамо.
И отиде долу в росното,
в росното Радка ливаде
купи от сено да кладе,
хем кладе, Радка, хем плаче.
Олеле вари, бре вари,
турска е вяра лошава,
тя на лошо мирише,
на бъзе на попарено,
на яйце на развалено.
Българска вяра хубава,
тя на хубаво мирише,
на ситен дребен босилек
на халем каймер карамфил.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020