* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Рада мама думаше:
- Додея ми, дососа ми, мамо,
всеки ден чужда работа,
аз ще се, мамо, потурча,
да стана бяла кадъна,
бял челебия да водя,
на висок чардак да седя,
жълти жълтици да нижа,
да преда бяла коприна.
Мама на Рада думаше:
- Недей се, Радо, потурча,
че турчин празник не знае
и днешна света неделя.
Не слуша Рада майка си,
в петък са Рада потурчи,
в събота - бяла кадъна,
в неделя рано станала,
девет хляба месила,
девет торби ушила,
девет ратая изпратила.
Тогаз Рада на нива отишла,
чула, българки че пеят.
До пладне работила,
от пладне горко заплака:
- Де-гиди българско,
де-гиди нива рамнива,
българки да я пожънат,
де има сянка дебела,
българки да си починат,
де има вода студена,
българки да я напият.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020