* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка майци си думаше:
- Мени ми, мамо, омръзна,
лети по чужди стърнища,
зиме по чужди станове,
станове, хурки, сновалки,
чужда работе да върша,
аз ще се, мамо, потурча! -
Мама на Радка думаше:
- Недей се, Радке, потурча,
турската вяра нийлите,
тя на нийлито мирише! -
Радка си майка не слуша,
в петък са Радка потурчи,
в събота кадънувала,
в неделя рано станала,
хлябове, гозби сготвила,
сама на нива отишла,
един е сноп нажънала
и е под него седнала,
седнала, та заплакала:
- Проклета да ми й душата,
дето си майка не слушах,
не слушах, те са потурчих.
Де да е вода студена,
българка ще я напие;
де да е сянка дебела,
българка ще я належи!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020