* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Радка на мама си дума:
- Майко ле, стара майчице,
аз ще се, мамо, потурча,
бяла ханъма ще стана,
заради Осман млад ходжа!
Радкина мама думаше:
- Недей се, Радке, потурча,
та добро ли е турското,
не знаят делник, ни празник,
кога е света неделя!
Радка мама не слуша.
В петък се Радка потурча,
в събота кадънувала,
в неделя рано станала,
девет торби нагласила,
девет девера на къра изпратила,
десета торба на рамо преметна,
та в росни ливади отиде,
росно си сино да сбира.
До пладне е пяла и сбирала,
след пладне се гласове зачуха,
български песни да пеят.
Радка и много домъчня,
викнала, та заплакала:
- Добре ми мама думаше:
"Недей се, Радке, потурча,
та добро ли е турското?
Българско, та пак българско!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020