* * *

Потурчила се от любов към турчин, но после съжалява

Ах че, мамо, дотегна,
тоя пусти сиромашлък,
аз ще се, мамо, оженя,
за момче, мамо, турче.
Че то има, мамо, воденица,
воденица със тепавица.
Петък е кадън правила,
събота цял ден кадънувала,
в неделя рано станала,
девет хляба замесила,
и девет девера на нива изпратила.
Сама Радка вила на рамо вземала,
в росно си ливаде отишла,
росно си сено да събира.
Отдалеч песен дочула:
- Де се е чуло-видяло,
като Радка мома хубава,
да махне бяла забрадка,
да забрави черно фередже!
Много на Радка домъчняло,
че се назад повърна,
отпаса колан от кръста
и го на дърво ябълково окачи
и там се Радка обеси.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2020
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020