* * *

Мома не отваря на либето си - 2

Пено льо, либе ле,
клет, проклет да бъде,
Пено льо, либе ле,
кой люби две моми,
две моми адашки,
адашки - кардашки -
Пена и Тодора,
като мен сиромах,
сиромах и сирак.
Замръквах в ливади,
мари, Пено льо, либе ле,
ветрове ме веят,
дъждове ме валят.
Пойдох у Пенини
на мала вратница
потропах, повиках:
- Пено льо, либе ле,
излез, отвори
малата вратница
с дясната ръчица!
А Пена му кае:
- Петко льо, либе ле,
не мога да стана,
лозе съм копала,
в пръстта съм седяла,
пръстта ме е приела.
И аз се повърнах,
пойдох у Тодорини,
потропах, повиках:
- Тодоро ле, либе ле,
излез ми врата отвори.
Тодора му кае:
- Петко льо, либе ле,
платна съм белила,
във вода съм седяла,
вода ме е приела,
не мога стана.
И аз се повърнах.
Клет, проклет да е,
кой либе две моми,
две моми, две адашки.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021