|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома не отваря на либето си - 2
Проклет, триклет да е, кой две моми либи,
като аз сирома, що под срам остана!...
Отиду при Дона: - Доне отвори ми,
дъжд порой ме бие по самурен кожух,
по самурен кожух, по зердава капа,
по къдрав перчинец, по вити веждички,
по вити веждички, по черни мустачки!
Дона не отваря, люто отговаря:
- Бре от тук, лудийо, бре от тук, гидийо,
иди си при Бона, че ти е по-мила!
Отиду при Бона: - Боне, отвори ми,
дъжд порой ме бие по самурен кожух,
по самурен кожух, по зердава капа,
по къдрав перчинец, по вити веждички,
по вити веждички, по черни мустачки!
Бона не отваря, люто отговаря:
- Бре от тук, лудийо, бре от тук, гидийо,
иди си при Дона, че ти е по-мила!
И така сирома между две остана -
сам да пренощувам, в дъжд да сънувам...
Видин; зап. Георги Тома Пешаков (Кифалов 1842, с. 105; =Милићевић
1876, с. 938; =Дацов 1884, с. 90). Локализацията на песента (Видин) следва указанието
на М. Кифалов за родното място на записвача Г. Т. Пешаков. При повторната публикация
Милан Миличевич най-общо я отнася към Зайчарско, Църноречки окръг, което е повторено
от Сава Дацов, който отбелязва, че я заема от Миличевич. (бел. съст., Т.М.).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2021
|