* * *

Мома не отваря на либето си - 2

- Стойничко, моя душичко!
Ела ми вамо повамо,
край мое десно колено,
край моята бърза коня;
от коня да се наведам,
лице твое да целивам.
Она веле и говоре:
- Ей море лудо да младо!
Минеш, поминеш от тува
низ нашите рамни дворье,
нимуй се с мене задявай,
нимуй се с мене смислувай,
вчера сум била на река,
весден сум платно белела,
тънките пусти дарове,
весден ме слънце греало;
глава ме боле до бога,
не можам да ти сборувам,
ни с очи да те погледам,
ни с глава да ти намахнам.
Тогай веле лудо-младо:
- Стойничко, моя душичко!
Лел те е глава болело,
защо не дойде до мене,
аз имам билка от глава,
позлатен нетоп на глава,
главата да ти помине,
тъгата да ти размине.
Ела ми вамо повамо,
край мое десно колено,
край моята бърза коня;
от коня да се наведам,
очите да ти милувам,
пазухи да ти драгувам.
Она веле и говоре:
- Ей море лудо да младо!
Минеш, поминеш от тува
низ нашите рамни дворье,
нимуй се с мене задявай,
нимуй се с мене смислувай,
вчера сум била на лозье,
весден сум лозье копала,
весден сум грозье зобала,
тънките пусти дарове,
дур' ми е гърло болело,
гърло ме боле до бога,
не можам да ти сборувам,
ни с очи да те погледам,
ни с глава да ти намахнам.
- Стойничко, моя душичко!
Лел те е гърло болело,
защо не дойде до мене,
аз имам билка за гърло,
кье ти вързех рет жълтици,
гърлото да ти помине.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021