* * *

Мома не отваря на либето си - 2

Седи Йован да вечера,
Търно ле, душице моя!
Да вечера среди двори
на сребрена паралия,
на позлатена тепсия.
А що беше вечерята?
Блага алва, жежок симид.
Хапна залък, заклекна му;
хапна други, и он така;
хапна трекьи, преклекна му.
Разлюти се млади Йован,
па на макя си говори:
- Леле мале, стара мале!
Клета да е вечерята,
кога не е с малка мома.
А макя му отговаря:
- Кье си идем у комшиите,
кье да чукнем на комшилак.
Та си ойде у комшиите,
та изчука на комшилак:
- Отвори ми, мома Анке!
А Анка й отговаря:
- Я не могу да си стана,
платно сам си белила,
нозе съм си набила!
И макя му се е върнала;
па ойде на друг комшилак,
чукала, та не викала.
А Катинка й говори:
- Кой ми чука на комшилак?
Я не могу да си стана,
платно сам си белила,
та нозе съм си набила.
Тога се макя повърна,
та на Йована говори:
- Сину Йоване, Йоване,
две комшийки имаме,
и двете ми не отворйа;
две комшийки имаме,
и двете ми една дума думат,
една дума думат, една мисла мислят!
Сйпу Йоване, Йоване!
Ти не гледай си комшийки;
кье си идам па други града,
тебе мома кье изберем,
приликата като тебе!
А Йован й отговаря:
- Кога не е Анка софиянка,
кога не е премлада Катинка,
опустела моята прилика!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021